„КАМЕНЩИК”
Валерий Яковлевич Брюсов (1873-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗИДАР
– Зидаш, зидарю с престилка и с грижи,
сграда ли вдигаш със зор?
– Ей, не пречи ни, че работа движим,
ние строиме затвор.
– Зидаш, зидарю с надеждна лопата,
кой в тоз затвор ще ридай?
– Не е за теб и за брат ти, богат е
вашият честничък рай.
– Зидаш, зидарю, а дългите нощи
кой ще кълне в тишина?
– Може би, моят син, също работник.
Имаме участ една.
– Зидай, зидарю, но знай, че ще сториш
болка за братски очи!
– Бягай, пази се! Напразно бърбориш...
Всичко е ясно, мълчи!
Ударения
ЗИДАР
– Зи́даш, зида́рю с прести́лка и с гри́жи,
сгра́да ли вди́гаш със зо́р?
– Е́й, не пречи́ ни, че ра́бота дви́жим,
ни́е строи́ме затво́р.
– Зи́даш, зида́рю с наде́ждна лопа́та,
ко́й в тоз затво́р ште рида́й?
– Не́ е за те́б и за бра́т ти, бога́т е
ва́шият че́стничък ра́й.
– Зи́даш, зида́рю, а дъ́лгите но́шти
ко́й ште кълне́ в тишина́?
– Мо́же би, мо́ят син, съ́што рабо́тник.
И́маме у́част една́.
– Зи́дай, зида́рю, но зна́й, че ште сто́риш
бо́лка за бра́тски очи́!
– Бя́гай, пази́ се! Напра́зно бърбо́риш...
Вси́чко е я́сно, мълчи́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Брюсов
КАМЕНЩИК
– Каменщик, каменщик в фартуке белом,
Что ты там строишь? кому?
– Эй, не мешай нам, мы заняты делом,
Строим мы, строим тюрьму.
– Каменщик, каменщик с верной лопатой,
Кто же в ней будет рыдать?
– Верно, не ты и не твой брат, богатый.
Незачем вам воровать.
– Каменщик, каменщик, долгие ночи
Кто ж проведет в ней без сна?
– Может быть, сын мой, такой же рабочий.
Тем наша доля полна.
– Каменщик, каменщик, вспомнит, пожалуй,
Тех он, кто нес кирпичи!
– Эй, берегись! Под лесами не балуй...
Знаем всё сами, молчи!
1901 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Валерий Яковлевич Брюсов е роден на 1/13 декември 1873 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1899 г.). Пише от дете, първите му поетични публикации са от 1884 г. Основоположник е на руския символизъм, издава тритомната антология „Русские символисты” (1894-1895 г.). Секретар е на сп. „Нов път” (от 1902 г.), издава литературното списание „Весы” (1904-1908 г.). Председател е на Президиума на Общоруския съюз на поетите (1919-1921 г.). От 1919 г. работи в Държавното издателство, член е на Държавния учебен съвет, професор е в Московския държавен университет. През 1921 г. организира Висшия литературно-художествен институт (после ВЛХИ „В. Я. Брюсов”) и до смъртта си е негов ректор. Автор е на няколко книги с преводи на френските символисти – „Романсы без слов” (1894 г.), „Chefs doeuvre”/„Шедевры” (1895 г.), „Me eum esse”/„Это я” (1897 г.) и др., на стихосбирките „Tertia Vigilia”/„Третья стража” (1900 г.), „Urbi et Orbi”/„Городу и миру” (1903 г.), „StejanoV”/„Венок” (1906 г.), „Зеркало теней” (1912 г.), „Дали” (1922 г.), „Спеши” (1924 г.) и др., на сборници с литературна критика и на историческите романи „Огненный ангел” (1908 г.) и „Алтарь победы” (1913 г.). Умира на 9 октомври 1924 г. в Москва.